На основание Заповед №50 от 15 февруари 1949г. на Министъра на индустрията, на 1 март същата година се открива фабрично-заводско училище по дървообработване към фабрика “Георги Димитров” със специалност “Дървообработване” и “Строително столарство”. До 1952г. училището е със статут на училище за трудови резерви. През същата година се приемат и първите девически паралелки. Училището се утвърждава като професионално-техническо по дървообработване, а през 1971г. то е вече със статут на средно-професионално техническо училище. Като нови специалности се появяват “Мебелно производство”, “Тапицерство” и “Производство на детски играчки”. То е първото професионално училище в цяла Пазарджишка област.
През 1983г. в училището се открива нова специалност – “Оператор на металорежещи машини”, а от същата до 1990г. при нас се обучават ученици от втора и трета степен на УПК и се създават първите техникумски паралелки по специалностите “Мебелно производство”, “Вътрешна архитектура” и “Дърворезба”. Гордост за училището са неизменните първи места на изложбите на ученическо творчество.
В периода 1975-1994г. към училището съществува и Професионален учебен център (ПУЦ) към завод “Георги Димитров”.
Производствената сграда към училището е построена през 1962г. от Директора Костадин Елчинов. През 1980г. сградата е пристроена от инж. Любомир Цинцев. Създаден е нов машинен парк, издига се и се усъвършенства обучението. Пак под негово ръководство е изградена пристройка към учебната сграда-с учителска стая и физкултурен салон.
Патрони на училището през годините са били Васил Коларов, Владимир Кацаров и от 2002 година – Иван Вазов. Подобаващо са отбелязвани всички празници и кръгли годишнини. На 29 и 30 април 2009год. училището празнува своя 60-годишен юбилей.
Трябва да отбележим и достойното място на директорите, учителите и специалистите, в историята на учебното заведение. Първият директор на училището е бил Георги Янушев. За периода 1949-1974год. този пост са заемали инж.Костадин Елчинов и Борис Ташев. От 1974г. до 1983г. с тригодишно прекъсване, начело на училището е инж. Любомир Цинцев. Той е един от директорите, които бавно и сигурно издигаха и утвърждаваха авторитета на учебното заведение с всяка изминала година.
През 1984г. начело на училището застава инж. Славчо Качорев, а след него този пост се заема от Никола Манолев, в продължение на девет години (1991-2000г.). Той е директорът, под чието ръководство в училището са се обучавали ученици в 22 паралелки с най-голям брой специалности, сред които „Оператор на металорежещи машини“, „Оператор в производството на корпусна и решетъчна мебел“, „Оператар на дърворезни и амбалажни производства“, „Механична технология на дървесината“, „Вътрешна архитектура“, „Мебелно производство“ и „Дърворезбарство“. За кратко директор на училището е бил и инж. Христо Божков (2001-2002). След него-инж. Татяна Керина (2002-2006), а от 2006год. до момента поста се заема от инж. Росица Рускова.
До 1974г., тези, които отваряха душите и сърцата на младите към тайните на професията и възпитаваха поколенията на труд и любов, са: Георги Янушев, майсторите-Георги Старчев, Атанас Фъртунов, Кирил Мумджиев, Ангел Мавров, Георги Белухов, Васил Кривулев, и учителите: Димитър Попов, Изабела Рашкова, Мария Танкова, Ангел Пачалов, Никола Вецов.
След 1974год., за издигане и утвърждаване престижа на училището своя принос са дали: Марина Аврамова, Божидар Цветанов, Елена Томчева, Костадинка Патърчанова, Цветанка Попова, Цветана Начева, Иванка Цанова, Цветана Мандилова, Цветана Тошева, Керче Бакалова, Мария Полежанска, Борис Даскалов, Филип Бояджиеви и др.
Невъзможно би било съществуването на училището, без специалистите, определящи неговия облик, а именно: инженерите Елена Велева, Димитър Михайлов, Росица Михова, Екатерина Николова, Магдалена Цветанова, Христина Синапова, Весела Попова, Теменужка Ушева, Петър Шопов, Мария Якимова, Славчо Тосков, Нино Парапунов, и практиците: Александър Китов Димитър Мавров, Атанас Ризов, Димчо Димов, Димитър Коларов, Георги Дафов, Христо Маневски, Стефан Тетев, Бойко Чотрев, Петър Дончев, и настоящите Альоша Кадьов, Инж. Татяна Керина, инж. Катя Даскалова и инж. Росица Рускова.
Опирайки се на своите учители, възпитаниците на училището се превръщат в гордост за училището –с неизменните първи места на изложбите на ученическо творчество, ежегодните състезания “Най-добър в професията”, разпродажбите на мебели, по случай 24-ти май, изработени от ученици и пр.
Трудностите, през които преминава целия български народ, не отминават и нашето училище. Влошената демографска ситуация и силната икономическа криза се отразиха сериозно на броя на учениците в него. Но с ентусиазъм, себеотдаване, доброволен труд и голямо желание за успех, училището продължава да се доказва. Ежегодно взема участие в различни изложби, изложения и състезания, където заема призови места и много награди.
Традиционно за училището е участието му на Интер Експо Център-гр. София в Седмицата на гората, организирана от МЗХ, на Панорамата на професионалното образование, както и на различни други форуми, свързани с професионалното образование и обучение. И пак традиционно на тези престижни форуми, учениците печелят златните медали в категориите, в които се състезават.
Празникът на училището традиционно се отбелязва последните четвъртък и петък от месец април със спортни и образователни мероприятия.
През последните години, ПГД „Иван Вазов“, ползотворно си сътрудничи с Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост в България, както и с местни сдружения и фирми.

„Директорът, който направи училище“

Има нещо величаво и свещено в благородното дело да създадеш училище, да вградиш в него мечтите си, да му вдъхнеш неповторим дух, всичко това да превърнеш в традиция и най-трудното – с любов да го предадеш на поколенията, да го развиват и пазят, да продължат делото.
Из спомените на Никола Вецов……….

Годината е 1963, когато аз завършвах института за учители специалисти в гр.Кюстендил и трябваше да защитавам държавния си изпит по учебна практика в професионалното училище по дървообработване – гр.Велинград. След успешния резултат, инспектиращият педагог Христо Пенев в своя доклад, правейки характеристика на всички техникуми по дървообработване в цяла България, определи производствената учебна сграда във Велинград, като модерен гараж.
Този модерен гараж, всяка есен тържествено посрещаше, и още по-тържествено изпращаше своите питомници като дипломирани специалисти, с висока професионална подготовка.
Вълните на учебния процес бавно стигаха до брега на реформите. Незадоволителната учебна база, пречеше за нормалното протичане на учебния процес. Обучението по учебна практика се водеше в три работилници на две стени с едно изключително скромно машинно отделение. И така до 1974 година.
Правителствено решение наложи всички директори на техникумите и професионалните училища да бъдат с висше образование и това доведе до рокада в директорския пост на училището. Начело на училището застана младият инженер – Любомир Цинцев, работил в производствените корпуси на завод „Васил Сотиров“. Още в първите месеци от встъпването си в длъжност, той осъзна, че материалната база на училището, се нуждае от обновяване и разширяване, така, че да може да поеме нарастващия брой ученици и да успокои напрежението сред колектива.
През пролетта на 1975г., без музика и поп, беше поставено началото на изграждане на допълнително крило. Това се оказа трудно дело. Но директорът Цинцев със силна воля и оптимизъм застана начело на това смело начинание. Липсваха строителни работници, които директорът наемаше от заводите „Васил Сотиров“ и „Георги Димитров“, от градския съвет и комуналното стопанство. За учителите нямаше лятна ваканция. Кирил Мумджиев, Георги Гушевилов, Янко Павлов, Димитър Попов, Георги Белухов, Васил Кривулев, Георги Кривулев, Ангел Мавров, Божидар Цветанов и моя милост, заедно с учениците и техните родители участвахме в строежа. Нещата изглеждаха като на Шипка. Вратата на дирекцията почти всеки ден беше заключена. Всяка свободна минута, Цинцев използваше в търсене на работна ръка и строителни материали. Беше много трудно, но обратен път нямаше.
И така след двегодишен бригадирски труд се появиха нови класни стаи, кабинети, производствени работилници и работни канцеларии. Учителският колектив се сдоби с изцяло нова и просторна класна стая. Атмосферата се успокои. В красиво обзаведената дирекция един модерен часовник, с неуморно цъкане разказваше как един модерен гараж се е превърнал в престижно професионално училище.
След този „подвиг“, директорът Цинцев замина да търси нови предизвикателства в далечната АССР Коми. Там той работи като директор на Горско Промишлено предприятие Благоево за добив на дървесина.

Но през 1980г. воден от любовта си към училището и младите хора, той се завръща и отново поема директорския пост в СПТУ по дървообработване. В резултат на неуморния му труд, вълните на учебния процес пораснаха по-високо и безпрепятствено стигаха до брега на образователната система, с нейните повишени изисквания за повече знаещо и можещо утрешно поколение.

Ps/ В заключение, аз долуподписаната в частност и ПГД“Иван Вазов“, изказваме благодарност на учителите Никола Вецов и Божидар Цветанов за това, че са съхранили спомени и ги предават на нас-техните приемници, за да е жива паметта и за бъдещите поколения.

Магдалена Пухалева